Дълбокомускулен масаж - фокусиран е върху дълбоките тъкани (подкожна мастна тъкан и мускули) с основна цел освобождаването от хронична болка. Има интензивен характер и комбинира леки удари с ръка и дълбок натиск с пръсти. Прилага се внимателно, като натискът се засилва постепенно, тъй като в противен случай мускулите се контрахират. Близък е до спортния масаж
Размачкване. Основна техника при дълбокотъканния(дълбокомускулния) масаж Това е една от основните масажни техники. Повече от половината от определеното време за сеанса трябва да се отдели тъкмо на размачкването. За да бъде по-забележим ефекта, мускулите на пациента трябва да са максимално отпуснати. С помощта на размачкването се осигурява достъп до дълбоките мускулни слоеве. При прилагането му трябва да се захващат мускулните тъкани и да се притискат към костите. Захващането на тъканите се придружава от едновременното им пристискане, повдигане и изместване. По такъв начин целия процес на размачкването може да се раздели на следните фази: захващане на мускула, отдръпване и стискане, а след това разклащане и притискане. Размачкването е много действено в случаите, когато трябва да се „изсмуче” разляла се кръв и лимфа в травмиран участък: силна хиперемия, предизвикана от размачкването, подпомага енергичното разнасяне на отоци и хематоми. С помощта на размачкването също така се активизират окислително=възстановителните процеси, подобрява се храненето на костите. Такава „пасивна гимнастика” на мускулите и съдовете допринася за възбуждането на рецепторите на мускулната тъкан, сухожилията, връзките, фасциите, надкостницата, което влияе и на състоянието на централната нервна система. Всички изброени изменения зависят от характера на размачкването (дълбочина, сила), а също от функционалното състояние на мускулите и на организма като цяло. Ако мускулите се намират в състояние на относителен покой, размачкването повишава тонусът им, ако пък са уморени – го понижава. Възбуждащото въздействие на размачкването върху централната нервна система по правило се разпространява върху целия организъм: дишането леко се учестява, телесната температура се повишава, увеличава се броя на сърдечните съкращения. Размачкването съдейства за бързото извеждане от тъканите на въглероден диоксид и млечна киселина, поради което тази техника трябва да се прилага след големи физически натоварвания. С нейна помощ значително намалява мускулната умора. При размачкването мускулните влакна се разтягат, в резултат на което се повишава еластичността на мускулната тъкан, а при редовното му прилагане се увеличава силата на мускулите. Размачкването се изпълнява с палците, краищата на пръстите и горната част на дланта.Движенията трябва да бъдат кратки, бързи и плъзгащи. При размачкването трябва да се стремите да захващате максимално дълбоките слоеве на мускулната тъкан. За увеличаване на натиска може да се използва тежестта на собственото си тяло, може също да поставите едната ръка върху другата. Извършва се своеобразно пристискане и изстискване на кожата на масажирания участък. Размачкването се прави бавно, без да причинява болка, като се увеличава постепенно интензивността. Препоръчва се извършването на 50-60 размачкващи движения в минута. При размачкването ръцете не бива да се плъзгат, не бива да се правят резки тласъци и да се усукват тъканите. Движенията трябва да са непрекъснати, от изпъкналата част на мускула към сухожилието и обратно, при това мускулът не бива да се пуска и да се прескача от един участък на друг. Масажът започва от мястото, където мускулът преминава в сухожилие.
Изстискване при дълбокомускулен масаж Дълбокият масаж се изпълнява с усилие, при това натискът е най-добре да се осъществява от китката. Изстискването съдейства за извеждането на продуктите от обмяната от тъканите, отстранява отоците и застойните явления. След тази техника значително се подобрява работата на кръвоносната и лимфната система. Изстискването въздейства благотворно на централната нервна система. В спортната и лечебната практика то се използва като тонизиращо и лечебно средство. Изстискването може да се изпълни не само с цялата вътрешна повърхност на ръката, но и с тилната страна на два или повече пръста, с един пръст, а също с ръба на дланта – изборът зависи от масажирания участък на тялото. При масаж на неголеми лицеви повърхности например, на мястото на образуването на костни удебеления, а също при масаж на мускулите между костите на ръцете и стъпалата тази техника се изпълнява с възглавничката на палеца или показалеца. Изстискването може да се направи и с хълма под палеца. Дълбокото поглаждане с възглавничките на пръстите се прилага на отделни мускули и сухожилия, а също при масаж на пръстите и на лицето. При масажирането на големи повърхности – гръбни, гръдни, бедрени мускули – може да се използва дълбоко поглаждане с длан или с юмрук. Изстискването обикновено се прави преди размачкването. Движенията трябва да са насочени по хода на кръвоносните и лимфните съдове. При провеждане на изстискването с цел намаляване на отоци движенията трябва да започват от участъкът разположен по-високо от отока и по-близо до лимфния възел. При оток в областта на стъпалото изстискването трябва да започне от бедрото, а след това се преминава към подбедрицата и едва след това се преминава към масаж на стъпалото. Изстискването се извършва бавно и ритмично: неспазването на тези изисквания може да доведе до възникване на болезнени усещания у пациента, а също и до увреждане на лимфните съдове. Изстискването на повърхността на мускула трябва да с прави по хода на мускулните влакна. Силата на натиска зависи от участъка, на който се провежда масажа. Ако масажът се прави на място с повишена чувствителност, а също на място, където костите изпъкват, силата на натиска трябва да се намали. В местата където са разположени големи мускули, големи съдове, а също дебел слой подкожна мазнина, натискът трябва да се увеличи. В методическо отношение тази техника е доста проста. Тя може да се изпълни от позиция, перпендикулярна или успоредна по дължина на тялото на пациента. Дълбокото поглаждане бива непрекъснато и прекъснато. Непрекъснатото поглаждане може да бъде с редуване, като при това втората ръка минава над първата, която извършва поглаждането, и извършва същите движения, но в противоположна посока. При изпълнение на прекъснато поглаждане положението на ръцете е същото, както и при непрекъснатото, но движенията трябва да бъдат кратки, на тласъци, ритмични. Прекъснатото поглаждане оказва раздразващо въздействие върху нервните рецептори на кожата, ето защо този масаж възбужда централната нервна система. Благодарение на това прекъснатото поглаждане тонизира съдовете, активизира кръвообращението е тъканите и мускулната дейност.
Разтриване при дълбокомускулен масаж . Техника на изпълнение След поглаждането се работи с техника, която оказва по-голямо въздействие, тъй като при нейното изпълнение става преместване, разместване и разтягане на тъканите на тялото. При разтриването при дълбокомускулния масаж пръстите и дланите не се плъзгат по кожата, както при поглаждането, в резултат на което се засилва кръвообращението и се увеличава кръвопотокът. Тъканите получават повече кислород, хранителни и химически активни вещества, по-бързо се извеждат продуктите от обмяната. В добавка разтриването понижава възбудимостта на централната нервна система. Тази техника е основна при масаж на здрави и болни стави, но се използва и при други видове масаж. Разтриването се прилага преди всичко при масаж на стави, сухожилия и връзки, слабо снабдявани с кръв участъци, а също и на места, където са налице застойни явления. При разтриването се ускорява разнасянето на ръбци, сраствания, твърди образувания, патологични отлагания и натрупване на течност в тъканите, особено в областта на ставите, едновременно се увеличава тяхната подвижност. При разтриване температурата на масажирания участък се увеличава с около 4 градуса, което съдейства не само за бързото излекуване при заболявания, но и е ефективна профилактика. Обикновено тази техника се изпълнява в съчетание с други движения. Така например тя се използва преди размачкване. При масаж на повърхности, където има подутини и патологични отлагания, разтриването трябва да се съчетава с поглаждане. При разтриването не е необходимо да се отчита посоката на лимфотока – направлението на движенията зависи само от конфигурацията на масажираната повърхност. Техниката се изпълнява във всички посоки, но най-вече центростремително, енергично, със значителен натиск върху масажираните тъкани. Ако е необходимо да се увеличи натиска, разтриването може да се изпълни с тежест. Натискът се увеличава, ако ъгълът между ръката и масажираната повърхност се увеличи. Разтриването при дълбокомускулен масаж трябва да се изпълнява бавно. За една минута се извършват от 60 до 100 движения. Без необходимост не бива ръката да се задържа в един участък повече от 10 секунди. По-дългото разтриване на едно и също място може да предизвика болезнени усещания у пациента. Разтриването с пръсти се използва при маса на лице, окосмената част на главата, междуребрените пространства, гърба, ръцете, стъпалата, ставите и сухожилията, гребените на тазовите кости.Разтриването се прави с възглавничките на пръстите или с основата на дланта. Техниката може да се изпълни и сам ос възглавничките на палците, а останалите пръсти са опрени в масажираната повърхност. Разтриването може да се изпълни и с фалангите на пръстите със захват.
Прочетете още от ТУК
|