 Биотинът ( витамин Н )
Биотинът съдейства за клетъчния растеж, за производството на мастни киселини, за метаболизма на въглехидратите, мазнини и белтъчини и за по- пълноценното използване на други витамини от групата В- комплекс. Необходимо е той да бъде приеман в достатъчни количества за поддържане на здравето на косата и кожата. Сто милиграма биотин дневно предпазва някой мъже от косопад. Биотинът съдейства и за правилното функциониране на потните жлези, на нервната система и на костния мозък. Освен това спомага за облекчаване на мускулната болка.
При бебетата, в резултат на недостиг на биотин, се развива заболяването себореен дерматит, което се характеризира с наличието на суха, люспеста кожа по окосмената част от главата. При възрастните недостигът на този витамин е рядко срещан, защото биотинът се произвежда в червата от храните. Все пак , ако съществува недостиг (, той се характеризира с анемия, депресия, косопад, високо ниво на кръвната захар, възпаление или побледняване на кожата и лигавиците, безсъние, загуба на апетит, мускулни болки, гадене, възпаление на езика.
Биотинът се съдържа в бирената мая, сварения яйчен жълтък, месото, млякото, птиците, соленоводните риби, соята и пълнозърнестите храни.
Белтъкът на сурово яйце съдържа протеин, наречен авидин, който се свързва с биотина в стомашно- чревния тракт и така лишава тялото от това необходимо хранително вещество. Мазнините и маслата, които са били обработени термично или са били изложени на действието на въздуха, потискат абсорбцията на биотин. Антибиотиците, съдържащите сяра лекарства и зехтинът също понижава биотина в тялото.
Биофлавоноиди
Биофлавоноидите не са същински витавмини в тесния смисъл на думата, въпреке че понякога те са причислявани към витамин Р. Те повишават абсорбцията на витамин С и затова двата витамина трябва да бъдант приемани едновременно. Съществуват много различни биофлавоноиди като цитрин, ериодиктиол, флавони, хесперитин, хеспиридин, кверцетин, кверцетрин и рутин. В човешкото тяло не могат да се произвеждат биофлавоноиди, така че те трябва да бъдат доставяни с храната.
Биофлавоноидите се използват главно при лечението на спортни травми, тъй като облекчават болката, подутините и контузиите. Намаляват болките в краката или гърба съкращават симптоматиката свързана с удълженото време и кървене и ниското ниво на серумен калций. Действат еднопосочно с витамин С,като защитават и предпазват структурата на капилярите. Биофлавоноидите имат и антибактериален ефект, подпомагат кръвообръщението, стимулират производството на жлъчен сок, понижават нивото на холестерола и се използват при лечението и профилактиката на катаракта на окото. Когато се взема с витамин С, биофлавоноидите облекчават симптомите на устния херпес.
Кверцитинът, биофлавоноид, който се съдържа в синьо зелените водорасли, но съществува и под формата на добавка, може ефикасно да лекува и да предпазва от развитието на язва. Бромеланинът и кверцетинът действат синергетично и трябва да бъдат вземани едновременно за повишаване на абсорбцията им в стомашно-чревния тракт.
Бялата част под кората на цитрусовите плодове, чушките и черното френско грозде, съдържат биофлавоноиди. Източници на биофлавоноиди са кайсиите,черешите, грейпфрутът, гроздето, лимоните, портокалите, сушените сливи и шипките. Билките, съдържащи биофлавоноиди, са кервел, плод от бъз, плод от глог, хвощ, щипка и овчарска торбичка.
Изключително големи дози от биофлавоноидите могат да предизвикат диария.
Витамин А и каротиноиди
Витамин А предотвратява развитието на нощна слепота и други проблеми със зрението, както и кожни заболявания като акне. Той повишава имунитета, спомага за оздравяването на язвите на храносмилателната система и е необходим за поддържане и възстановяване на епителната тъкан, от която са образувани кожата и лигавиците. Важен е за образуването на костите и зъбите, участва в натрупването на мазнини, предпазва организма от настинка, грип, инфекции на бъбреците, жлъчния мехур, белите дробове и лигавиците. Витамин А действа като антиоксидант, подпомагайки предпазването на клетките от рак и от други заболявания и е необходим за растежа на новите клетки. Този важен витамин забавя и процеса на стареенето. Белтъчините не могат да бъдат използвани от организма без витамин А. Освен това този витамин е добре известен като средство срещу бръчки. Приложен външно под формата на третиноин ( активната съставка на Ретин-А и Ренова), той намалява тънките бръчици на кожата и помага за избледняване на старческите петна.
Недостигът на витамин А се проявява със следните симптоми: изсушаване на косата или кожата, сухота на конюнктивата и роговицата на окото, забавяне на растежа и/ или нощна слепота. Други възможни резултати от недостига на витамин А в тялото са ушни абсцеси, безсъние, лесна уморяемост, проблеми с възпроизводителната функция, синузити, пневмония, чести настинки и други респираторни заболявания, включително акне, загуба на тегло.
Каротиноидите представляват клас вещества, които са свързани с витамин А. В някой случаи те действат като прекурсори ( предшественици) на витамин А, а някой действат като антиоксиданти или имат други важни функции. Най- известният от каротиноидите е бета- каротина, но има и други- алфа и гама-каротина и ликопен.След консумация на храни или добавки, в които се съдържат бета- каротин, той се превръща във витамин А в черния дроб. Според най- нови публикации, вероятно бета каротина участва в профилактиката на рака чрез почистване или неутрализиране на свободните радикали в организма. Открити са и други видове каротиноиди: ксантофили ( съдържащи перилил алкохол ). Науката още не е изучила всички каротиноиди, макар че един източник изброява 563 открити досега. Доказано е , че съчетанията им имат по-благотворно действие, отколкото приемът им поотделно.
Приемането на големи количества витамин А за дълъг период от време води до токсично увреждане на някой от органите, главно на черния дроб. Токсичните нива на витамин А в организма водят до коремни болки, аменорея, увеличение на черния дроб и/ или слезката, смущения в храносмилането, косопад, сърбеж, ставни болки, гадене и повръщане, хидроцефалия, малки рагади и люспи по устните и в устните ъгли. Прекомерният прием на витамин А по време на бременност е свързан с вродени дефекти като разцепено небце и сърдечни увреждания. През бременността е по- добре да се вземе бета- каротин. Ако страдате от заболяване, изискващо високи дози витамин А, използвайте емулсионна форма, която натоварва по- малко черния дроб.
Бета- каротинът не може да се предозира, но ако се вземе твърде много от него, цветът на кожата ви може да се промени и да стане светло жълто- оранжев. Бета- каротинът няма същото действие като витамин А и не е вреден за организма дори и в големи количества, освен ако черният дроб не успява да го превърне във витамин А. Хората с хипотиреоидизъм често имат този проблем. Важно е да се вземе само естествен бета- каротин или естествен каротиноиден комплекс.
Витамин А се намира в животинския черен дроб, рибеното чернодробно масло, в зелените и жълти плодове и зеленчуци. Храните, в които той се съдържа в значителни количества, са: кайсии, аспержи, цвекло, броколи, пъпеши, моркови, зеле, къдраво зеле, синап, папая, праскови, тикви, червени чушки, спанак, сладки картофи и тиквички. Също така витамин А се намира в следните билки: люцерна,репей, люти чушки, врабчови чревца, очанка, хмел, хвощ, кафяви морски водорасли, лопен, коприва, овесени стръкове, червени пиперки, магданоз, мента, живовляк, листа от малина, червена детелина, шипка. Животинските източници на витамин А са до шест пъти по- силни от растителните.
Антибиотиците, разхлабващите ( лаксативните) средства и някой понижаващи холестерола лекарства пречат на абсорбцията на витамин А.
Ако имате заболяване на черния дроб, не вземайте витамин А на таблетки в доза по- висока от 10 000 единици дневно и никакво рибено масло. При бременност не вземайте над 10 000 единици витамин А дневно, защото има съобщения за проблеми в развитието на плода. Децата не трябва да приемат повече от 18 000 единици витамин А дневно в продължение на повече от един месец. За повечето хора бета- каротинът е най- добрият източник на витамин А, защото черният дроб го превръща в този витамин само в количество, от което организмът реално има нужда. Ако обаче страдате от диабет или хипотиреоидизъм, вероятно организмът ви няма да може да го превърне във витамин А. В такъв случай приемът на голямо количество Бета - каротин може да натовари излишно черния дроб.
Витамин В – комплекс
Витамините от група В помагат за поддържане на функцията на нервите, кожата, очите, косата, черния дроб, устата, както и нормалния мускулен тонус на храносмилателната система и правилното функциониране на мозъка. Витамините В – комплекс са коензими, които подпомагат химическите реакции на ензимите с други вещества, участват в производството на енергия и могат да бъдат полезни за облекчаване на депресивни състояния и безпокойство. За възрастните хора е важно да се осигури адекватен прием на В- витамините , тъй като с напредването на възрастта тези хранителни вещества не се абсорбират така добре. Напоследък е установено, че болестта на Алцхаймер може да се дължи и на недостиг на витамин В12 и на витамините В- комплекс. В- витамините винаги трябва да се вземат заедно, но при конкретни заболявания е допустимо някой от тях да се вземат в двукратно или трикратно по-висока доза от останалите. Под формата на спрей и таблетки за смучене те се усвояват по-лесно и са добър вариант за възрастните с абсорбционни проблеми.
Тъй като витамините от групата В действат комплексно, недостиг на един от тях често сочи недостиг и на друг.
Витамин В1 (тиамин)
Тиаминът подобрява кръвообращението, подпомага кръвообразуването, метаболизма на въглехидратите и производството на солна киселина, която е важна за правилното храносмилане. Тиаминът също подобрява познавателната активност и функционирането на мозъка. Той има положителен ефект върху енергията, растежа и нормалния апетит, необходим е мускулния тонус на червата, стомаха сърцето. Тиаминът също действа и като антиоксидант, предпазвайки организма от дегенеративните ефекти на стареенето, алкохола и тютюнопушенето.
Бери-бери е заболяване на нервната система, което се предизвиква от недостига на тиамин. Симптомите, които се наблюдават при недостиг на тиамин, са запек, отоци, увеличение на черния дроб, уморяемост, загуба на паметта, смущения в храносмилането, сърдечни изменения, раздразнителност, задъхване при работа, загуба на апетит, мускулна атрофия, скованост на ръцете и краката, нервност, лоша координация, тръпки по кожата и болезненост на мускулите, обща слабост и рязка загуба на тегло.
Най- богатите на тиамин хранителни източници са: кафяв ориз, яйчен жълтък, риба, бобови растения, черен дроб, фъстъци, грах, свинско месо, птици, оризови трици, пшеничени зародиши и пълнозърнести храни. Други източници са: аспержи, бирена мая, броколи, брюкселско зеле, морски воорасли, кафяви морски водорасли, повечето видове ядки, овесено брашно, сливи, сушени сини сливи, стафиди, спирулина ( синьо- зелени водорасли), мокреш. Билки, в които се съдържат тиамин са: люцерна, келп, корен от репей, коча билка, бюти чушки, лайка, врабчови чревца, очанка, резене, сминдух, хмел, коприва, овесени стръкове, магданоз, мента, листа от малина, червена детелина, шипки, градински чай, бял равнец и къдрав лапад.
Антибиотиците, фенитоинът ( Dilantin – лекарство което се използва за предотвратяване на припадъци), съдържащите сяра медикаменти и оралните контрацептиви довеждат до понижаване на нивото на тиамина в организма. При високо въглехидратна диета необходимостта от тиамин се увеличава.
Витамин В2 (рибофлавин)
Рибофлавинът е необходим за образуването на червени кръвни клетки, производството на антитела, клетъчното дишане и растеж. Той облекчава умората на очите и е важен при профилактиката и лечението на катаракта. Участва в метаболизма на въглехидратите,мазнините и белтъчините. Заедно с витамин А, поддържа и подобрява състоянието на лигавичните мембрани на храносмилателния тракт. Рибофлавинът улеснява използването на кислорода от тъканите на кожата, ноктите и космите; отстранява пърхота, подпомага абсорбцията на желязо и витамин В6 (пиродоксин). По време на бременност е важно консумирането на достатъчно количество рибофлавин, тъй като липсата на този витамин може да доведе до увреждане при развитието на плода, дори и бременна жена да не показва явни симптоми на витаминен недостиг. Рибофлавинът е необходим за метаболизма на аминокиселината триптофан, която се превръща в ниацин в организма. Синдромът на засягане на срединния нерв в областта на китката ( синдром на карпалния канал) се подобрява от прилагането на лечебна програма, в която се включват рибофлавин и витамин В6.
Симптоми на витаминен недостиг се появява на рагади и люспички в устните ъгли, заболявания на очите, възпаление на устата и езика, кожни увреждания, група симптоми, които се обобщават като арибофлавиноза. Други възможни симптоми при недостиг на рибофлавин са дерматит, виене на свят, косопад, безсъние, раздразнителност, лошо храносмилане, изоставане в растежа и забавено мислене.
Витамин В2 се съдържа в следните хранителни продукти: сирене, яйчен жълтък, риба, бобови растения, месо мляко, птици, спанак, пълнозърнести храни и кисело мляко. Други източници са: аспержи, авокадо, броколи, брюкселско зеле, френско грозде, листа от глухарче, морски водорасли, келп, листни зеленчуци, гъби. Билки , които съдържат витамин В2, са: люцерна, корен от репей, коча билка, люти чушки, лайка, врабчови чревца, очанка, женшен, хмел, хвощ, коприва, овесени стръкове, магданоз, мента, листа от малина, червена детелина, шипки.
Факторите, повишаващи нуждата от рибофлавин, са използването на орални контрацептиви и изтощителните физически упражнения. Този витамин лесно се разгражда от светлина, антибиотици и алкохол. Прекомерният прием на рибофлавин за продължителен период от време може да доведе до катаракта и заболявания на ретината.
Витамин В3 ( ниацин, ниацинамид, никотинова киселина)
Витамин В3 е необходим за доброто кръвообращение и здравата кожа. Спомага за правилното функциониране на нервната система, за метаболизма на въглехидратите, мазнините и белтъчините и за производството на солна киселина за храносмилателната система. Съдейства за нормалното секретиране на жлъчка и стомашни сокове и за синтезирането на половите хормони. Ниацинът понижава нивото на холестерола и подобрява кръвообращението. Полезен е при шизофрения и други психични заболявания, укрепва паметта.
Пелаграта е заболяване, което се развива при недостиг на ниацин в организма. Симптомите на нияциновия недостиг са язвен стоматит, деменция, депресия, диария, виене на свят, лесна уморяемост, лош дъх от устата, главоболие, нарушения на храносмилането, безсъние, болки в крайниците, безапетитие, понижено ниво на кръвната захар, мускулна слабост, кожни обриви и възпъления.
Ниацин и нияцинамид се съдържат в телешкия черен дроб, бирената мая, броколите, морковите, сиренето, царевичното брашно, стъблата и листата на глухарчето, фурмите, яйцата, рибата, млякото, фъстъците, свинското месо, картофите, доматите, пшеничените зародиши и пълнозърнестите храни. Билките съдържащи ниацин, са: люцерна, корен от репей, коча билка, люта чушка, лайка, врабчови чревца, резене (семена), хмел, сладък корен, лопен, коприва, овесени стръкове, магданоз, мента, листа от малина, червена детелина, шипка, червен бряст и къдрав лапад.
Зачервяване, обикновено безвредно, може да се наблюдава след приемане на съдържащи ниацин добавки. По кожата се появява червен обрив и усещане за изтръпване. Обикновено тези симптоми продължават само няколко минути. Този витамин съществува в две форми: ниацин (или никотинова киселина) и ниацинамид. Под формата на ниацинамид той не предизвиква зачервяване. Ниацинамидът обаче не притежава всички свойства на ниацина и най- вече не помага за понижаване на холестерола в кръвта.
Бременните жени и страдащите от диабет, глаукома, подагра, заболявания на черния дроб или с пептични язви, трябва предпазливо да използват съдържащите ниацин добавки.
Витамин В5 ( пантотенова киселина)
Известна като „антистресов витамин”, пантотеновата киселина играе роля в производството на хормоните на надбъбречните жлези и образуването на антитела, съдейства за използването на витамините, подпомага превръщането на мазнините, въглехидратите и белтъчините в енергия. Този витамин е необходим за всички клетки на тялото и е концентриран в органите. Участва и в производството на невротрансмитери ( вещества, чрез които се предават нервните импулси).
Витамин В5 е незаменим елемент на коензим А, жизненоважен за организма химическо вещество, необходимо за много от метаболните му функции. Пантотеновата киселина повишава жизнеността на тялото и предпазва от развитието на някой форми на анемия. Спомага за нормалното функциониране на храносмилателната система и е полезна при лечение на депресия и състояния на тревожност. Недостигът й предизвиква лесна уморяемост, главоболие, гадене и изтръпване на ръцете. Тя е необходима също така за правилното функциониране на жлезите с вътрешна секреция.
Храните, в които се съдържа пантотенова киселина са : говеждо месо, бирена мая, яйца, пресни зеленчуци, бъбреци, бобови растения, черен дроб, гъби, ядки, свинско месо, пчелно млечице, соленоводните риби, хлебната мая, ръжено и пшенично брашно с триците.
Витамин В6 ( пиридоксин)
Пиридоксинът участва в толкова много функции на организма, че в това отношение превъзхожда почти всички други хранителни вещества. Той допринася както за физическото, така и за психическото здраве на тялото. Въздейства благотворно при задръжка на вода в тъканите, необходим е за производството на вода в тъканите, необходим е за производството на солна киселина в стомаха и абсорбцията на мазнини и белтъчини. Съдейства за поддържане на равновесието между калия и натрия и допринася за образуването на червените кръвни клетки. Той е необходим за нервната система, за нормалното функциониране на мозъка и за синтезирането на нуклеиновите киселини РНК и ДНК, в които се съдържа генетичната информация за възпроизводството и за нормалния растеж на клетките. Пиридоксинът активира много ензими и съдейства за абсорбцията на витамин В12, за функционирането на имунната система и производството на антитела.
Витамин В6 играе роля за изграждане на имунитета срещу рак и съдейства при профилактиката на атеросклерозата. Потиска образуването на токсичното химическо вещество хомоцитеин, което атакува сърдечния мускул и позволява натрупването на холестерол около него. Пиридоксинът действа като слаб диуретик и поради това подобрява състоянието на организма при предменструален симптом, а също така е полезен и при профилактика на оксалатните камъни на бъбреците. Подпомага лечението на астма, алергични състояния и артрити.
Недостигът на витамин В6 се разпознава по наличието на анемия, гърчове, главоболие, гадене, люспеста кожа, зачервен език и повръщане. Други възможни признаци на витаминния недостиг са акне, анорексия, артрит, конюнктивит, рагади или възпаления на устата и устните, депресия, виене на свят, уморяемост, раздразнителност, трудно зарастващи рани, възпаление на устата и венците, затруднения в познавателната способност, отслабване на паметта, косопад, скованост, мазна кожа на лицето, спиране на растежа и тръпки по кожата. Наличието на синдром на карпалния канал също се свързва с недостига на витамин В6.
Всички храни съдържат известно количество витамин В6, но в изброените по- долу той присъства в най- големи количества: бирена мая, моркови, пилешко месо, яйца, риба, месо, грах, спанак, слънчогледово семе, орехи и пшеничен зародиш. Други източници са: авокадо, банани, боб, меласа, броколи, кафяв ориз и други пълнозърнести храни, зеле, пъпеш, царевица, морски водорасли, картофи, оризови трици, соя. Билки, в които се съдържат витамин В6 са люцерната, кочата билка и овесените стръкове.
При лечение с антидепресанти, с естрогени и при вземане на орални контрациптиви, нуждата на организма от витамин В6 се повишава. Диуретиците и кортизоновите препарати блокират абсорбцията на този витамин в тялото. Продължителният прием на високи дози витамин В6 може да има токсично действие и да доведе до нервни увреждания и загуба на координация.
Витамин В12 ( цианокобаламин)
Витамин В12 е необходим за профилактиката на анемията. Той съдейства на фолиевата киселина за регулиране образуването на червените кръвни клетки и подпомага усвояването на желязото. Този витамин е необходим също за правилното храносмилане, за абсорбцията на храната, синтезирането на белтъчините и метаболизма на въглехидратите и мазнините. Той съдейства за формирането на клетките и за клетъчното дълголетие. Освен това предпазва нервите от увреждане, поддържа оплодителната способност и спомага за нормалния растеж и развитието на организма чрез запазване на мастните обвивки, които покриват и защитават нервните окончания. Витамин В12 е свързан с производството на ацетилхолин – невротрансмитер, съдействащ на паметта и познавателната способност. Доказано е, добавките на витамин В12 подобряват съня и го правят по- отморяващ и освежаващ.
Недостиг на витамин В12 може да се предизвика от малабсорбция, която по- често се среща при възрастните хора и при хора със заболявания на храносмилателната система. Недостигът предизвиква неправилна походка, загуба на костно вещество, хронична умора, запек, депресия, разстройства на храносмилането, виене на свят; сънливост, увеличение на черния дроб, очни заболявания, халюцинации, главоболие ( включително мигрена), възпаление на езика, раздразнителност, задъхване, загуба на паметта, поттиснатост, нервност, увреждане на нервната тъкан, сърцебиене, пернициозна анемия, бучене в ушите и дегенерация на костно- мозъчната тъкан. Заклетите вегитарианци трябва да знаят, че се нуждаят от допълнителен прием на витамин В12, тъй като той се намира изключително в животинските тъкани. Макар хората, преминаващи към строга вегетарианска диета, първоначално да не показват признаци на витаминен недостиг ( в тялото стойностите на витамин В12 могат да се запазят в продължение на 5 години), по-късно тези признаци могат да се отключат внезапно.
Най- голямо количество витамин В12 се съдържа в следните храни: бирена мая, яйца, херинга, бъбреци, скумрия, мляко и млечни продукти и черупчести морски мекотели. Витамин В12 не се открива в зеленчуците, той се съдържа само в някой морски растения като водорасли, келп, комбу, нови, в соята и соевите продукти. Този витамин се намира още и в билките люцерна и хмел.
Медикаментите за лечение на подагра, антикоагуалните и калиевите добавки могат да блокират абсорбцията на витамин В12 в храносмилателния тракт. Вземането му под формата на таблетки за смучене, които се разтварят под езика, а не се гълтат, е добър вариант за хората с проблеми с усвояването на този витамин. Вътрешен фактор, необходим за усвояването на витамин В12 е белтък, който се произвежда в храносмилателния тракт. Хората, при които той липсва, трябва да вземат витамина в сублингвална форма, за да може той да се усвои.
Витамин С ( аскорбинова киселина)
Витамин С е антиоксидант, необходим за най-малко 300 метаболитни функции в организма: за растежа и възстановяването на тъканите, за нормалната функция на надбъбречните жлези и за здрави венци. Той съдейства също за продукцията на антистресови хормони и интерферон (важен за имунната система протеин) и е необходим за метаболизма на фолиевата киселина, тирозина и фенилаланина. Проучвания показват, че приемът на витамин С може да облекчи симптомите на астмата. Той предпазва от увреждащите ефекти на замърсяването на околната среда, подпомага профилактиката против рака, предпазва от инфекции и повишава имунитета. При наличие на витамин С се повишава абсорбцията на желязо в организма. Този витамин може да се свързва с токсичните вещества, например с някой тежки метали, и да ги обезврежда, за да могат да бъдат изхвърлени от организма. Дори отровата на паяка черна вдовица може да се обезвреди с прилагането на много голяма доза витамин С. Този витамин понижава също нивото на липопротеините с ниска плътност ( известни още като „лош холестерол” ) и повишава нивата на липопротеините с висока плътност („добър холестерол”), понижава високото кръвно налягане и предпазва от развитието на атеросклероза. Незаменим при образуването на колаген, витамин С предпазва от тромбози и контузии и съдейства за заздравяването на рани и изгаряния.
Витамин С работи синергично с витамин Е, т.е. когато работят съвместно, те оказват по-силно въздействие, отколкото когато работят поотделно. Вземането им заедно може да предотврати потенциалните неблагоприятни ефекти от приема им поотделно. Витамин Е „прибира” опасните свободни радикали, разположени по клетъчните мембрани, докато витамин С атакува свободните радикали в биологичните течности. Тези витамини взаимно подсилват и подпомагат действието си като антиоксиданти.
Тъй като витамин С не се произвежда в организма, той трябва да се получава от храната или под формата на добавки. За съжаление, по-голямата част от консумирания с храната витамин С се губи с урината. Когато във връзка със сериозно заболяване са необходими по- големи количества витамин С, например при рак, по- ефикасно е витамин С а се прилага интравенозно под наблюдението на лекар, отколкото да се приема във високи дози орално.
Скорбутът е заболяване , което се предизвиква от недостига на витамин С в организма. То се характеризира с бавно заздравяване на раните, меки и гъбести кървящи венци, отоци крайно изтощение и наличие на точковидни подкожни кръвоизливи по тялото. За щастие, това състояние е рядко срещано за западните общества. По- често се наблюдават признаци на по- ниска степен на витаминна недостатъчност, която се проявява с кървящи при миене на зъбите венци, повишена податливост към инфекции ( по- специално към настинки и бронхиални инфекции), болки в ставите, бавно оздравяване, склонност към контузии, загуба на зъби.
Витамин С се намира в ягодовите плодове, цитрусовите плодове и зелените зеленчуци. Богат източник на този витамин са: аспержи, авокадо, листа от цвекло, френско грозде, броколи, брюкселско зеле, пъпеши, зелено зеле, листа от глухарче, морски водорасли, грейпфрути, къдраво зеле, лимони, манго, синап, лук, портокали, папая, зелен грах, сладки чушки, североамерикански сливи, ананаси, репички, спанак, ягоди, артишок, домати, ряпа, поточарка. Билки, които съдържат витамин С, са: люцерна, корен от репей, люти чушки, врабчови чревца, очанка, резене ( семе), сминдух, хмел, хвощ, келп, мента, лопен, коприва,овесени стръкове, магданоз, борови иглички, живовляк, листа от малина, червена детелина, шипки, пасифлора ( маракуя), листа от теменужка, бял равнец, къдрав лапад.
Алкохолът, аналгетиците, антидепресантите, антикоагулантите, оралните контрацептиви и стероидните хормони понижават нивото на витамин С в организма. Тютюнопушенето предизвиква сериозно изчерпване на витамин С.
Някой лекарства за диабет като хлорпропамид и съдържащите сяра лекарства не са толкова ефикасни, когато се вземат едновременно с витамин С. Приемът на големи дози витамин С може да предизвика фалшиво негативно отчитане на тестовете за кръв в изпражненията.
За максимална ефективност, допълнителните количества витамин С трябва да се вземат в отделни дози, по два пъти дневно. Естерифицираният витамин С (Естер-С) е много по- ефикасен от витамин С, особено при хора, страдащи от хронични заболявания като рак и СПИН. Той се получава като наличният витамин С реагира с някой необходим минерал, каквито са калцият, магнезият, калият, натрият и цинкът. Това води до образуването на витамин, който не е кисел и съдържа метаболити на витамин С, придвижва се в кръвните клетки по- ефикасно и остава по- дълго време в тъканите на тялото. Нивото на витамин С в белите кръвни клетки, достигнато чрез приемане на естерифициран витамин С, е четири пъто по- високо от нивото, постигнато от стандартния витамин С. Още повече, загубата на му о организма чрез екстреция с урината представлява най- много една трета от общото количество. Много производители предлагат добавки Естер- С, самостоятелно или в комбинация с други ценни хранителни вещества: с антиоксидантите пикногенол и проантоцианидини, с ехинацея и чесън.
Когато аспиринът и стандартния витамин С (аскорбинова киселина) се вземат в големи дози, се наблюдава дразнене на стомаха, което може да доведе до образуването на язви. Ако вземате редовно аспирин, използвайте естирифицираната форма на витамин С.
При бременност не вземайте повече от 5 000 милиграма витамин С дневно. Децата ви могат да станат зависими от тази добавка и да развият скорбут, когато след раждането бъдат лишени от големите дози, с които организмът им е привикнал.
Избягвайте да използвате добавки с витамин С, които се дъвчат, тъй като увреждат зъбния емайл.
Витамин D
Мастноразтворимият витамин D има свойства и на витамин и на хормон, и е необходим за абсорбирането и използването на калция и фосфора в чревния тракт. Необходим е за растежа и най- вече за нормалния растеж и развитие на костите и зъбите при децата. Предпазва от развитието на мускулната слабост и участва в регулацията на сърдечната дейност. Важен е също за профилактиката и лечението на рака на гърдата и дебелото черво, остеоартрита ( артроза ), остеопорозата и хипокалцемията, повишава имунитета и е необходим за правилното функциониране на щитовидната жлеза и за нормалното кръвосъсирване.
Витамин D съществува в няколко форми: витамин D2 (ергокалциферол), който се получава от храната, витамин D3 ( холекалциферол), който се синтезира в кожата под въздействието на ултравиолетовите слънчеви лъчи, и синтетичната форма витамин D5. От тях най- активна форма се смята витамин D3.
Формата, под която приемаме витамин D от храната или от добавките, не е напълно активна. Необходимо е тя да премине през черния дроб, а после и през бъбреците, за да стане активна. Поради това при хора, страдащи от чернодробни или бъбречни заболявания, има по-висок риск за развитието на остеопороза. Когато кожата е изложена на слънчевите ултравиолетови лъчи, свързаният с кожата холестерол се превръща в прекурсор на витамин D. Излагането на лицето и ръцете на слънчеви лъчи за 15 минути по три пъти седмично, е ефикасен начин за осигураване на достатъчни количества витамин D за тялото. Изследванията обаче показват, че обитателите на най- северните територии на САЩ не могат да произведат достатъчно витамин D по този начин поради малкото слънцегреене през зимните месеци.
При остър недостиг на витамин D в организма се развива рахит при децата и остеомалация- подобно на рахит заболяване при възрастните. По- ниските степени на недостиг се характеризират със загуба на апетит, чувство на парене в устата и в гърлото, диария, безсъние, проблеми със зрението и загуба на тегло.
Витамин D се съдържа в маслата от черен дроб на различни видове риби, тлъсти солено-водни риби, млечни продукти и яйца. Той се намира и в маслото, в маслото от черен дроб на риба треска, листата на глухарчето, яйчния жълтък, рибата камбала, черния дроб, млякото, овесеното брашно, сьомгата, сардините, сладките картофи, рибата тон и растителните масла. Витамин D се образува и в организма в резултат на действието на слънчевите лъчи върху кожата. Билки, съдържащи витамин D, са люцерната, хвощът, копривата и магданозът.
Заболявания на червата и черния дроб и нарушената функция та жлъчката пречат на абсорбцията на витамин D в организма. Някой лекарства за понижаване на холестерола, антиацидни средства, минерални масла и стероидни хормони (кортизон) също възпрепятстват абсорбцията на този витамин.
Не вземайте витамин D без калций.
Витамин Е
Витамин Е е антиоксидант, важен за профилактиката на рака и сърдечносъдовите заболявания. Подобрява кръвообращението, необходим е за възстановяването на тъканите и се използва при лечение на пременструалния синдром и кистозната болест на гърдата. Той подпомага нормалното кръвосъсирване и оздравяването на организма, намалява образуването на белези при някой рани, понижава кръвното налягане, оказва помощ в профилактиката на катаракта ( перде) на окото и облекчава мускулните крампи на краката. При някой мъже може да подобри производството на сперма. Витамин Е поддържа нервите и мускулите чрез подсилване на стените на капилярите. Освен това поддържа здрава кожата и космите и предпазва от развитието на анемия и ретролентална фиброплазия ( очно заболяване , от което страдат недоносените деца). Едно изследване на Националния институт по ракови заболявания от 1998 г. установи, че дългосрочния прием на витамин Е значително намалява риска от рак на простата при пушачи. Други проучвания показват, че този витамин може да забави развитието на болестта на Алцхаймер. До този момент е доказано предпазното му действие срещу около осемдесет заболявания.
Като антиоксидант, витамин Е предпазва клетките на тялото от увреждане, като потиска окислението на липидите ( мазнините) и образуването на свободни радикали. Предпазва другите мастно- разтворими витамини от разрушаване под въздействието на кислорода, подпомага организма при използването на витамин А и предпазва този витамин от разрушаване от кислорода. Витамин Е забавя стареенето и прилагането му може да предотврати образуването на старчески петна по кожата. Някой изследвания сочат, че всекидневното вземане на витамин Е предпазва от инфаркт по-добре от аспирина и няма вредни странични ефекти, докато злоупотребата с аспирин причинява или има някаква роля за 3 000 смъртни случая годишно в САЩ.
Недостигът на витамин Е води до увреждане на червените кръвни клетки и до разрушаване на нервите. Признаците на витаминния недостиг са : безплодие ( както при мъже, така и при жени), менструални смущения, нервно- мускулни увреждания, кратък живот на червените кръвни клетки, спонтанен аборт и дегенеративни промени на матката. Наличието на ниски нива на витамин Е в организма се свързва както с развитието на рак на червата, така и на рак на гърдата. Установени са епидемиологични връзки между повишеното разпространение на сърдечните заболявания и засиления недостиг на витамин Е, причинен от масовата консумация на свръхпреработени храни.
Всъщност витамин Е представлява комплекс от осем различни, но свързани помежду си молекули, които спадат към две големи групи: токофероли и токотриеноли. Във всяка група съществуват алфа-, бета-, гама-, и делта- форми. От тези осем молекули формата&a |
