 Според каноните на източната философия, човекът, както и всички други съществуващи предмети и явления, се подчинява на действието на „двойния закон за всеобщото редуване и допълване”, ИН –ЯН. Според теорията ИН-ЯН, навсякъде и във всичко съществуват две противоположни начала, които се означават с термините ИН и ЯН. Към ЯН се отнасят такива понятия като небе, мъж, самец, горен, бърз, активен, повишена функция и т.н., а към ИН – земя, жена, самка, скрит, пасивен, слаб, бавен, долен, понижена активност и т.н.
Макар че ИН и ЯН са две противоположни начала, тяхната противоположност не е постоянна. Те имат собствен процес на развитие, нещо повече – те взаимно преминават едно в друго. Така разцветът на ИН ражда ЯН, а разцветът на ЯН ражда ИН.По този начин възниква една взаимно проникваща връзка. В нормално състояние, между ИН и ЯН трябва да има равновесие. При нарушаването на това равновесие възникват анормални явления, а при нарушаването на техния баланс в човешкия организъм се появява болестта.
От гледна точка на китайския масаж, състоянието ЯН се възприема от излишеството (огън, температура, пълнота), а към състоянието ИН – недостигът (студ, влага, празнота). Според традиционната китайска медицина, нарушаването на това равновесие води до възникване на относителна пълнота или празнота, в следствие на което се получава дисбаланс между индивидуалната човешка енергия ЦИ и кръвта, или дисхармония между различните органи.
Отделни зони от повърхността на тялото са свързани по рефлекторен път с органите на тялото. Циркулиращата по меридианите вътрешна енергия ЦИ и кръвта съединяват органите с четирите крайника, деветте отвора и петте сетивни органа. Тази връзка позволява чрез въздействие върху повърхността на тялото да се регулира течението на ЦИ и циркулирането на кръвта по кръвоносните съдове и меридианите, а също да се постигне хармония на функциите на свързаните със зоните на въздействие вътрешни органи. В тази връзка масажът е незаменим и оказва най-благотворно влияние.
|
