
Правилата за манипулиране с „жизнените точки” са свързани с представите за „жизнената енергия” – „чи”, и движението й по невидими и неопределени до днес канали – меридиани. Наброяват се 12 двойни (чифтни) и 2 единични (нечифтни) основни канала. Жизнената енергия „чи” циркулира от един канал – меридиан – в друг. Това може да се сравни с часовниковата стрелка, която редовно преминава от една цифра към друга. Когато всеки канал получава редовно необходимата „храна”, това е картината на здравето. При заболяване се нарушава редът на „приливите” на жизнена енергия. При излишък на енергия в една област на тялото в друга негова част тя недостига. Според древноизточните представи всичко в природата се дели на негативна („ин”) и позитивна („ян”) част. Ин е отрицателното, майчиното начало. То е присъщо за всичко пасивно, влажно, хладно, тъмно, възприемчиво, скрито, изменчиво, облачно, уравновесяващо. То е сянката и водата. Ян е положителното, бащино начало, което се изразява с всичко светло, активно, сухо, блестящо, топло, творческо, постоянно. Това е силата на слънцето и огъня. Луната е ин, слънцето – ян, нощта – ин, денят – ян; човешкият отганизъм – ин – ян, тъй като процесите, ставащи в него, може да имат характера както на ин, така и на ян. Методите, използвани в древноизточната медицина, са били насочени в привеждане на ин и ян към разбирателство и хармония. Друга представа на древноизточните медици е взаимната връзка и взаимодействие между петте първоелемента – символи на физическото състояние на природата: дървото, огъня, земята, метала и водата. Те олицетворяват петте органа на човешкия организъм: черен дроб – дърво, сърце – огън, далак – земя, бели дробове – метал, бъбреци – вода. Такова разделение може би изглежда странно, но според древноизточните представи то е показвало взаимната връзка на процесите, ставащи в организма с природата. Човекът е част от природата и изцяло се почдчинява на общите правила. Развитието на заболяването също се подчинява на природния цикъл. Разбиранията за ин – ян и петте първоелемента са в основата на цялата диагностика и терапия на древноизточната медицина. Заболяването възниква тогава, когато по някаква причина отслабва или се нарушава потокът от „жизнена енергия”, който може да се сравни с водата в сгънат маркуч. Около споменатите канали – меридиани – са разположени 365 „жизнени точки”. Те са разположени точно там, където може да се прекъсне пототкът. Не трябва да се забравя, че „жизнените точки” нямат анатомичен субстрат. Те не са разположени непременно близо до увредения орган. Пациентите, много се учудват, като разберат, че болките в бъбреците могат да бъдат облекчени с енергично притискане на максимално свит малък пръст на крака към стъпалото, а дейността на сърцето ще се подобри ако същото се направи, само че на ръката: специфична точка за лечение на хемороиди се намира на главата; болката в рамото може да се облекчи, като се масажира точка, намираща се на ходилото. Понякога се масажира точка от дясната страна при болки в лявата. Една и съща точка може да се използва за лечение на много заболявания и, обратното, за лечение на едно заболяване може да се изпозлват няколко точки. |